България в ESS
         

     Резултати от ESS са широко популяризирани и многократно използвани за публикации в научния и периодичния печат, за организация и участие в научни форуми у нас и по света, за пресконференции и медийни изяви, за електронни издания, за обучение на студенти и докторанти, за кариерно развитие на учени и изследователи, вкл. за защита на повече от 14 докторски дисертации и също толкова хабилитации и професури в България и по света. ESS като методика, резултати и аналитични подходи, както и специалната обучителна програма ESS EduNet   широко се използват в образователния процес на водещи университети у нас, сред които са Софийски университет „Кл. Охридски“, УНСС, Пловдивски университет, Югозападен университет, Великотърновски университет, НБУ и др. 

      По данни на ESS през годините са излизали множество публикации, сред които се откроява  колективната монография „Благополучие и доверие: България в Европа? Сравнителен анализ по Европейското социално изследване (ESS) 2006/2009. под редакцията на Н. Тилкиджиев и Л. Димова ” (2010, Изток-Запад, 567стр.), публикувана с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“.

През 2018г и 2019 се създава Консорциум „ЕСИ за България“, който обединява научни и професионални организации. Сред тях са Университет за национално и световно стопанство (УНСС), Институт за философия и социология (ИФС) при БАН, Българска социологическа асоциация (БСА), Съюз на икономистите в България (СИБ) и НПО „Агенция за социални анализи“ (АСА до 2019г.).

“Европейското социално изследване” като обект от Националната пътна карта за научни изследвания 2018/2022

Европейското социално изследване e уникален обект от Националната пътна карта за научни изследвания, защото резултатите, които представя отговарят на най-високия възможен академичен стандарт. Тези резултати дават възможности за изследване и публикуване на анализи на състоянието на Европейските общества в международно сравнителна и във времева перспектива. Регулярното провеждане – на две години на изследването - дава добавена стойност чрез привличане на допълнително финансиране и внимание към отделните страни и региона.

Няколко добри примера:

1. Българските екипи, отговорни за теренните проучвания усвояват най-новите насоки в провеждането на изследвания и благодарение на непрекъснатата връзка с международните европейски екипи успяват да утвърдят високи академични стандарти. Така се осигурява трансфер на знания в методологичен план. Всяка подготовка за изследване и разпространение на резултатите се извършва професионално, ефективно и с високо качество под непрекъснатия мониторинг от страна на ESSERIC. Консорциумът от партньори в лицето на УНСС (Университет за национално и световно стопанство), ИФС (Институт по философия и социология) при БАН, БСА (Българска социологическа асоциация) и СИБ (Съюза на икономистите в България) на своя ред дава възможност да се гарантира синхрон при превода, методиката, извадката и успешната им дисеминация. В последния рунд на изследването, ЕСИ заявява своя иновативен потенциал като използва смесени методи, включително хибридни форми на “он лайн базирани” и  “лице в лице” техники за събиране на данни.

2. УНСС, БСА, СИБ поотделно и заедно създават редица форуми за обучение на изследователи от социалните науки в и извън университетските програми за обучение за ползване на инфраструктурните възможности на ЕСИ като обект от Националната карта. Повече от 50 студенти, докторанти и асистенти са взели участие в подобни обучения. Сред тях са три потока магистри от различни специалности в УНСС, защитени магистърски тези  (за институционалното доверие и значението на гражданското участие в ИСФ; за влиянието на екипното разнообразие върху ефективността на екипите; за мотивацията за работа в сравнителен план между Дания и България в УНСС).

4. В УНСС се създава Методологически център, който осигурява достъп до данни на всеки гражданин, пожелал да се запознае с резултатите от всичките 9 рунда (вълни), проведени досега в рамките на Европейското социално проучване със статус ERIC. Така се осигурява гражданско участие, стимулира се връзката между широката потребителска маса от хора и граждански организации и изследователската и експертната управленска групи, например при съвместно  изработване на документи за политики в различни обществени сфери, свързани с емиграцията, неравенствата, девиантността.

5. Резултатите от ЕСИ са основа за дискусии по важни за обществото трансформации, които се провеждат на международни и национални форуми - семинари, срещи, публични дебати. Такива са темите за дигиталната трансформация (конференция на ИФС с Фондация “Аденауер” и Швейцарското посолство на тема „Влияние на Изкуствения интелект върху обществото” с основен доклад на проф. Р. Стоилова с данни от ЕСИ); двигателите на благоденствието и социалната устойчивост, подоходните неравенства и мотивацията за труд и участие на индивидите на пазара на труда (международна конференция  на СИБ и съорганизатори Румънската академия на науките, Националния институт на Румъния за икономически изследвания “К. Киритеску“ и Централната банка на Румъния на тема „Икономически научни изследвания: теоретични, емпирични и практически подходи: ЕСПЕРА 2020“, с основни доклади, основани на ЕСИ от доц. В. Йоцов и проф. Т. Хубенова-Делисивкова); “доверието” и “благосъстоянието” в Балканските страни (конференция на БСА, подкрепена от Международната социологическа асоциация); дискусионни форуми за наличието на промяна в нагласите: към възрастта за сключване на брак и раждане на дете,  към  трудовата заетост на жените след раждането на дете, към субективното усещане за справедливост спрямо възможностите за образование, работа и доходи, към прага на търпимост към обществените неравенства и др.

 Националните координатори на ESS през 2018, Лондон, Великобритания

Националните координатори на ESS през 2019, Белград, Сърбия

Националните координатори на ESS през 2022, Будапеща, Унгария